Малко от нас могат да отрекат, че мекичкото и ефирно сирене фондю е нещо страхотно. Не една домакиня ще признае, че притежава собствен комплект за фондю в дома си, някои дори имат повече от един.
Колко често обаче намираме време да ги използваме по предназначение и да се насладим на едно вълнуващо фондю преживяване между четирите стени на собствения си дом? Някои от нас дълго време не посмяват дори да се опитат да си приготвят фондю, тъй като се притесняват от сложността на рецептите.
За фондю рецептите трябва на първо място да знаем, че това не е поредният нов кулинарен хит. Напротив – това е много старомоден начин на хранене, който идва от Швейцария – понякога за произход ни подвежда самата дума „фондю“, защото е на френски – да смятаме, че това е типичното френско ядене. Същевременно това е и една от най-социалните и приятелски традиции в кухнята. Тези рецепти са особено подходящи за по-хладното време и се получават наистина фантастично в компанията на хубаво вино и добра компания.
В най-широко известните си форми, фондюто се приготвя с вино
В италианоговорящия кантон Тичино, то обаче си има италианско име – фондута, и се приготвя с яйце и мляко, прибавено към сирената. Така получената кремообразна смес традиционно се сервира като заливка за италиански качамак – полента.
В Холандия пък можете да се насладите на тамошното фондю, което се нарича „кааспот“ – „сирене в гърне“, и се прави от холандски сирена. Изобщо, когато става въпрос за фондю, има почти толкова рецепти, колкото са и планинските села по света.
Швейцария дори има много общо с Китай, що се отнася до рецептата за „хуо гуо“ – борш, приготвен в нещо като китайски самовар, която е изключително популярна в азиатската страна. Това ястие съществува вече повече от две хилядолетия и също се предпочита за студените периоди в Китай. Може би заради сходството си в начина на приготвяне, в Швейцария то се е наложило с името „китайско фондю“. В европеизираната му версия отново срещаме добре познатите ни китайски гъби, но с тази разлика, че тук се слага повече месо и кремообразни сосове.
Истината е, че в основата си, самата технология на приготвяне на фондю е изключително проста. За целта имаме нужда от глинен или метален съд, който се нарича каклон (по-разпространеното му название на български е „какелон“). Цялата вътрешна повърхност на какелона се натрива с със скилидка чесън, която после ще наситним и прибавим към фондю сместа.
Загрято бяло вино се смесва с малко царевично нишесте. Това се прави, за да се предотврати образуването на бучки. Може да се добави и лимонов сок. Това е всичко, което имате нужда да знаете за приготвянето на фондю. От там нататък ще ви бъдат необходими продуктите, които да направят вашето фондю наистина уникално и оригинално.
Фондю най-често е бленда между два типа сирене, които варират според това в кой швейцарски кантон се намираме. Сиренето грюер – едно от най-често използваните във фондю рецепти, е типично за много части на Швейцария и има сертификат за защитено географско указание (ЗГУ). Можем да използваме също така апенцелер или ементал.
Също типично за швейцарците е да използват ликьор киршвасер, наричан за краткост кирш, за приготвянето на сирена фондю. Кирш е прозрачен алкохол, подобен на българската ракия, който се приготвя от черни вишни и се смята, че произхожда от Германия.
Чисто технически киршът като съставка понякога би могъл да бъде заместен от коняк или бренди. В никакъв случай обаче не се опитвайте да замените този специален вишнев алкохол с ликьор от вишни или череши, защото те, за разлика от него, са прекалено сладки на вкус. За овкусяване на фондюто могат да се използват най-различни подправки като бял пипер или индийско орехче, а може да се прибавят и зеленчуци, като например гъби или домати, или дори люти чушки. С черен пипер, индийско орехче и кирш, например, се подправя сиренето грюйер, за да се получи прочутото лозанско фондю от швейцарския кантон Во.
Традиционно фондю с хляб и варени картофи
Понякога можете да чуете франкофоните да наричат това фондю „моатие-моатие“ – в буквален превод – „50:50“, защото то се приготвя от грюйер и друго швейцарско сирене със ЗГУ – вашрен фрибуржуа, наричано понякога просто Фрибур по френски или Фрибург по немски, каквото е името на швейцарския кантон, за който то се смята най-характерно, въпреки че като цяло исторически сирене вашрен се произвежда и във Франция.
Фондюто моатие-моатие е най-сред популярните рецепти за региона на Фрибург и има основателна причина това да бъде така. Простотата на рецептата – сирене, чесън, бяло вино и кирш, прави това фондю един малък рай в купичка. Ако вкусът ни го позволява, можем да добавим и щипка-две лют червен пипер за финал. Традиционно това фондю се поднесася с кубчета хляб и варени картофи.
Фондю от ньошателски грюйер
Сиренето грюйер от кантона Ньошател в Швейцария, също има ЗГУ. За типичната фондю рецепта то се смесва с чубрица и мек ементал. Най-популярните храни, които могат да се топят в него, могат да бъдат печени броколи, гъби и др.
Фондю от Люцерна:
Не, не става въпрос за ястие, направено от растението люцерна. Тази зашеметяваща фондю рецепта идва от немскоговорящия кантон Люцерн, който се намира в северната част на Швейцария. Приготвя се, като комбинираме типичния грюйер с по-твърдото сирене апенцелер.
На финала е ред да украсим блюдото с шепа прясно нарязани подправки, сред които лук, магданоз, естрагон и др. Така, макар и без участието на люцерна, гърнето придобива красив оттенък на зеления цвят и мирише удивително.
Раклет
Раклет е вид полутвърдо швейцарско млечно сирене, но също така е и името на много популярно ястие в Швейцария. В миналото се е приготвяло, като се е държала цяла пита сирене с тегло от около шест килограма пред огъня и разтопеното от нея се е изстъргвало за ядене. От тук идва и името на гозбата – на френски „изстъргано“. Днес има модерни скари за раклет, с които можете да разтопите парче сирене и да го изстържете върху гриловано месо или зеленчуци.
Също толкова неизчерпаем е и светът на сладките фондю рецепти – с участието на различни видове шоколад, в които да си топим свежи плодове, бонбони маршмелоу, курабийки, претцели, бишкоти или – защо не – парченца шоколад.
