Едно от най-прославените направления в швейцарската кухня са изумително вкусните тестени изделия. Без дъхавия хляб с неустоима коричка и другите му изкусителни „роднини“ по тестена линия уютната атмосфера на алпийските селски къщи просто няма да е същата. Майсторството на приготвянето на изделия от тесто е усъвършенствано в продължение на векове и на практика е доведено до съвършенство.
Разнообразието на тестените продукти, които излизат от швейцарските пекарни, е наистина изумително – в днешно време те наброяват 350 различни вида, както национални, така и местни. Регионалните видове са предмет на гордост и определят в голяма степен идентичността на всеки кантон.
Хлябът е на особена почит в Швейцария
Към него швейцарците се отнасят като към свещен продукт. На него се посвещават легенди, стихове и поговорки. Швейцарският хлебен асортимент включва неизброимо много варианти. Сред тях най разпространените са плетеният Zopf, овалният Brot Zürcher, Basler brot, ръженият Walliser и десетки други.
Хлябът, характерен за различните кантони, се отличава с уникална рецепта и вкус, но има един обединяващ нюанс и това е неговата коричка – дебела или тъничка, гладка или набраздена, но при всички случаи хрупкава.
Сега ще ви представим два видни представители на швейцарските хлябове:
Швейцарски плетен хляб Zopf
Това е един от най-популярните хлябове в Швейцария. Смята се, че произхожда от кантон Берн. За първи път се споменава около 1430 година. Най-характерното за Zopf е, че прилича на клас пшеница, а името му на немски означава плитка. Видът му е празничен и се смята за обреден хляб.
За да си приготвите този уникален швейцарски хляб са ви необходими качествено брашно, мед или захар, топло млекце и краве масло (по възможност от швейцарска крава), яйчице, сол и суха мая. За да получите характерната „плитка”, след като замесите тестото, трябва да го разделите на 3 или 4 части. От всяка направете тънка „наденичка” и ги сплетете.
Оставете тестената „косичка” за 2 часа да бухне. Намажете бъдещото хлебче с жълтък и може да влиза в горещата фурна. След около половин час румената швейцарска плетеница е готова.
Basler Brot
Въпреки че „родното” му място е Базел, този хляб отдавна е придобил национална слава. Произвеждат го и го обичат в цяла Швейцария. Възрастта на рецептата не е ясна, но се знае, че за първи път е описана в списание през 1944 година.
Своеобразната му форма, която се състои от две части, символизира двата кантона Базел-щат и Базел-ланд. Характерни за Basler Brot са порестата му вътрешност и хрупкавата кора. Пече се при висока температура, а за тестото може да се ползва както пшенично, така и ръжено брашно.
Ако решите да си замесите Basler Brot, най важното е да не забравите да оформите две овални хлебчета, които в тавата да разположите близо едно до друго, така че да се слепят при печенето.
Цюрихски Bretzel
Като става дума за швейцарски тестени изделия няма как да подминем класическия цюрихски Бретцел. Любим на лакомниците от всички възрасти. Вариациите по темата са много – с плънка или без, посипан със семена или просто със сол.
И така… Вземете брашно, добавете захар, сол и мая. Разбъркайте и добре масло. Изсипете брашното и омесете тестото, което трябва да ви се получидоста стегнато. Направете „наденица“ от тесто и я нарежете на 6 парчета по около 40 см. А сега идва по-трудното – да ги оформите в характерния им вид.
Оставете за 10 минути под кърпа. вода в тенджерка. Добавете сода. Веднага след като водата започне да кипи, сварете всеки бретцел за 30 секунди и поставете върху хартия за печене. Охладете напълно. Украсете със семена, едра сол, сирене, маково семе и т. н. Поставете във фурната. Изпичаме за 20 минути при температура 200 градуса.
Швейцарските гевречета са добро мезе за бира. За децата пък от тях може да направите сандвич като ги разрежете напречно на две, намажете с масло и добавите парче сирене или шунка, а след това захлупите с втората половинка.
Ябълков пай Cholera
Въпреки че това блюдо има зловещо име, Холерата е напълно безвреден пай с ябълки, картофки и праз. Тази оригинална комбинация от продукти е хрумнала на жителите от кантона Вале в Швейцария. Местната легенда гласи, че това се е случило през 1836 г. Тогава до тези места стигнала холерна епидемия.
Оцелелите не смеели да излязат от домовете си, запирали вратите, продукти твърде нямало, но все пак трябвало да се яде. Тогава измислили изумителното кулинарно произведение, в което просто слагали каквото има останало вкъщи.
Ако сега решите да пробвате как ще ви се получи швейцарската Cholera, трябва да си набавите ябълки, може също и круши, бутер тесто, масълце, яйце, сметана, картофки, задължително праз лук, също и кромид, сол, сирене (по възможност Грюер).
Лукът се нарязва на ситно и се задушава в тенджера с горещо масло. След това добавете парчетата ябълка, круша и праз и запържете за кратко. Подправя се с черен пипер, добавя се солчица. Поставете на дъното и върху ръба на тавата малко повече от половината бутер тесто.
Веднага след това се слагат картофените филийки, праз, сместа от ябълки и круши и сиренето отгоре. И накрая, разбъркайте сметаната с яйцето, излейте сместа върху продуктите и сложете второто тесто в горната част като капак. Като декорация могат да се използват надвисналите ръбове.
Печете около половин час. Готовият пай се реже на триъгълници с острите върхове към центъра. Сервирайте Холерата топла, може да гарнирате със зеленчуци.
И още….
С тези няколко атрактивни предложения далеч не сме изчерпили обширната тема за швейцарските тестени изделия. Всъщност, едва сме я започнали. Към кулинарната палитра от вкусни печени блюда от тесто трябва непременно да добавим традиционния луков пай с бекон Zwiebelkuchen и не по-малко вкусния му „братовчед” Käsewähe, който се приготвя със сирене и определено е звезда на традиционния Базелски карнавал.
Списъкът на тестените вкусотии продължава с швейцарските макарони със сирене, картофи, сметана и ябълково пюре Älplermagronen, които, както се говори, са любими на алпийските фермери и пастири. А как да не споменем и неустоимите кнедли с различни плънки. Явно днес няма да приключим с темата, пък и сигурно всички вече сме гладни след това „пиршество“ от вкусни рецепти. Така че….напред към масите за хранене с алпийски апетит.
