В търсене винаги на оригиналните предложения днес сме решили да ви представим една оригинална рецепта от Австрия с императорски привкус. Когато говорим за австрийска кухня, всички ние знаем, че става въпрос за изкусително удоволствие в чиния, за деликатеси от най-високо качество, майсторски изпълнени и поднесени с финес.
Австрия спада към региона на Алпите. Позволете ни да ви запознаем с едно от представителните ястия за тези места – това са палачинките на име кайзершмарн. Навремето те са се готвели по фермите и набират доста голяма популярност по света едва когато се оказало, че именно те са любимото лакомство на държавния глава.
В наши дни това сладко и изключително пухкаво изкушение е любимо на ценителите на алпийската кулинарна традиция и се предлага във всяка уважаваща себе си ски вила в австрийските Алпи, а и не само там. Нека се опитаме на разучим тайните на този виенски деликатес.
История на десерта
Както вече намекнахме, името си десертът носи от неговия най-голям почитател – императорът на Австрия Франц Йосиф I, който имал титлата Кайзер. Но каква е неговата история с тях?
“Шмарн” ще рече ястие, което се със състои от накъсани парченца (включително е възможно да има смисъл на огризки, корички от хляб, остатъци и дори буламач).
Според една от легендите всъщност императорът Франц Йосиф нарекъл “schmarrn” ястие, отхвърлено от неговата съпруга. Според нея то не било достатъчно лек десерт и нямало да се отрази добре на диетата й. Владетелят изял не само своята, но и порцията от този “буламач”, която била приготвена за жена му.
Обърнете внимание, че не случайно казахме “една от легендите”. Всъщност има няколко различни, все причудливи истории за произхода на това ястие. Всички обаче се въртят около един неоспорим исторически факт – австрийският кайзер наистина дяволски си падал по него. А мистиката около него като че ли го прави още по-вкусно.
Кайзершмарн може да се предложи както за десерт, така и като малка междинна закусчица, когато ни се хапва нещо сладко. Сервираме го със сладко или конфитюр и с поръска от пудра захар, а може и със сметана. Традиционно в Австрия палачинката се хапва в компанията на сливов ошав (Zwetschgenroester).
Какви са основните разлики между кайзершмарн и обикновена палачинка?
В България най-често сме свикнали да приготвяме тънките ефирни палачинки crêpes. Кайзершмарнът е по-дебело тестено изделие, доста подобно на омлет. Сместа е по-гъста, но и по-пухкава от тази за палачинките, която сме свикнали да си правим за събота и неделя.
Истината е, че определящата разлика е в броя на яйцата, както и в техниката, която се използва по време на тяхното миксиране. Ако само погледнем рецептата, описана по-долу, ще забележим, че при кайзершмарн жълтъците и белтъците. Освен това за стандартните crêpes се използват не повече от две яйца за една доза смес.
Друга разлика между двете е, че обикновено ние сервираме тънките палачинки, завити или сгънати с плънка от шоколад или конфитюр отвътре, докато в случая на кайзершмарна сладкият сос се залива отстрани или върху тестото.
Можем ли ние сами да си сготвим кайзершмарн вкъщи?
Ястието не е толкова претенциозно, колкото звучи по името си. От друга страна, за да се превърне в закуска, достойна за знатни особи, истинският кайзершмарн изисква определени готварски умения и сръчност, за да се получи атрактивно.
Все пак обаче не се искат и някакви кой знае какви майсторски умения, за да се справим добре. Не забравяйте, че всъщност целта ни е да постигнем малки, сладки накъсани парченца сладък хляб, а поръсената отгоре пудра захар ще заличи каквито и да било несъвършенства във външния вид на вашето творение.
Необходими продукти
За да си направим вкусна австрийска палачинка вкъщи, ще ни бъдат необходими следните продукти:
- 3 бр. яйца
- 1 ч. л. захар
- 125 мл прясно мляко
- 100 г брашно тип 500
- 1 ч. л. сода бикарбонат
- 1 к. л. сол
- 1/2 пакетче ванилия
- 100 г масло
- Стафиди на вкус
- Пудра захар за поръсване
Внимание – Когато приготвяте своя кайзершмарн, винаги използвайте био лимони. Кората на “обикновените” има риск да съдържа токсини от веществата, използвани срещу вредители и за стимулиране растежа на реколтата. Още един съвет от нас е, ако яйцата са дребни, да използвате 4 бр.
Начин на приготвяне
Най-напред разделяме яйцата. Жълтъците се смесват с брашното, като към тях се прибавят млякото и ваниловият екстракт, захарта и солта. Разбиваме белтъците на пяна и леко ги смесваме с останалото тесто.
Внимаваме да не бъркаме твърде дълго – достатъчно е продуктите само да се смесят, за да може в тестото да се запази колкото се може по-голямо количество въздушни балончета.
Именно те му придават характерната и неустоима пухкавост. След като е готова сместа за палачинката, добавяме равномерно малко стафиди и пържим на бавен огън. Получава се нещо от рода на пухкав, сладък омлет. Поднасяме го с пудра захар отгоре, а защо не и със сос от течен шоколад?
Следва най-приятната част – при кайзершмарн няма нужда да треперим дали този път ще успеем да обърнем палачинката като истински професионалисти, или няма случайно да я залепим на тавана, например.
За да бъде автентичен десертът, той трябва да бъде накъсан на малки пухкави парченца. Трябват ни само няколко минути в зависимост от степента на котлона и сме готови!
Австрийската императрица Сиси определено е преувеличила, като не е харесала десерта заради това, че е калоричен. Всъщност някои исторически данни сочат, че тя може би е имала проблем с хранително разстройство от типа на анорексията.
Със сигурност не говорим за салата или протеинов шейк. Със сигурност кайзершмарн не е кето, защото съдържа твърде много въглехидрати, и не е суперхрана, от която ще отслабнете повече, отколкото да се наядете.
Всъщност обаче в една цяла порция от него не се съдържат нито повече калории, нито повече захари, или каквито и да било вредни вещества, отколкото в пакетче купено сладко от магазина, което дори е доста по-малко на размери.
Обърнете внимание, че в случая ние използваме доста малко количество захар в предложената рецепта. Ако бихте искали ястието да се получи още по-здравословно, препоръчваме ви да използвате кафява захар.
В днешно време вече са разработени и кето версии на ястието, но те са доста далеч от оригиналната, класическа австрийска рецепта, която Франц Йосиф I е обожавал.
