Страната, в която la dolce vita (на български: сладък живот) е житейска философия, няма как и буквално да не са пристрастени към сладките неща. Италия е родината на тирамису, джелато, панакота и много други вкусни изкушения.
Те заслужено са завладели любителите на сладкото и извън границите на страната. Например италианските десерти отдавна са част от швейцарската кухня, както и на останалите алпийски държави.
Тирамису – сладкият посланик на Италия по света
Ако поискате който и да е човек да ви каже името на един италиански десерт, той със сигурност ще ви посочи тирамису. Благодарение на простата рецепта и необичайния вкус то е станало бестселър сред сладките неща.
Има легенда, че сладкишът идва от времената на Медичите, но няма никакви доказателства за това. Съвременната му история не е много дълга, а за негово родно място се борят няколко региона: Тоскана, Пиемонт и Венето, като последната област нядделява над останалите.
Повечето кулинарни историци са на мнение, че рецептата е изобретена през шейсетте години на миналия век в Тревизо от Роберто Лингуаното, а самата дума Tiramisù влиза в речника на италианския език през 1980 г. Тя се превежда като „вдигни ме на крака” или „ободри ме”. Вариантите на тирамису са много, но има някои основни постоянни съставки.
Класическият вариант представлява напоени с кафе бишкоти, покрити с крем от италианското меко сирене маскарпоне, жълтъци и захар. Отгоре сладкишът е поръсен с какао на прах.
В някои рецепти какото на прах е заменено със смляно кафе или настърган шоколад, а вместо бишкоти се използват бисквити. Днес с марката Тирамису се приготвят различни видове сладкарски изделия например пудинги и сладоледи.
Панакота – лятното сладко удоволствие
Панакота е чудесен желиран десерт за лятото. Приготвянето му е лесно и не се налага в жегите да се въртим около фурната. И това сладко изкушение идва от Северна Италия и по-точно от Пиемонт. В превод от италиански panna cotta означава варена сметана.
За приготвянето на панакота, сметана, захар и ванилия се варят на бавен огън около 15 минути. Към тази смес се добавя желатин и се разлива във форми, а след стягането десертът обикновено се прехвърля в чинии.
Панакота се сервира студена в чиния, чаша или купичка с късчета плодове, с плодов, шоколадов или карамелен сос. В миналото вместо желатин се използвали варени кости от риба, а вместо скъпата тогава захар подслаждали с мед.
Сега панакота може да се приготвя и на основата на прясно и кисело мляко, а като добавки се използват ягоди, малини, горски плодове, банани, смокини, лимони, кафе и др. Към десерта може да се добавят още бисквити или бишкоти. Веганският вариант пък е със соево мляко и пектин.
Ето и една рецепта за Портокалова панакота
Продукти:
- 400 г течна сладкарска сметана
- 2 пак. желатин по 10 г
- 1/2 портокал
- 1 лимон
- 100 мл захарен сироп
- 1-2 капки жълта боя, но може и без нея
Приготвяне:
Накиснете желатина в 150 г вода и оставете на водна баня да набъбне и да се разтвори до втечняване. Охладете го на стайна температура. Налейте захарния сироп в съд, добавете 1 с. л. нарязана на дребно кора от лимон, 2 с. л. портокалов сок и половината от желатина.
Разбъркайте добре и с лъжица разпределете по 2 лъжици от сместа в гнездата на силиконова форма или в купички. Поставете я в хладилник за няколко минути, за да се стегне.
Сметаната се смесва с останалият желатин и се разпределя във формичките върху първото желе. Оставете в хладилник за няколко часа. Оставете силиконовата форма в съд с гореща вода за секунди, обърнете я върху голяма чиния или поднос. Може да украсите с портокалови или лимонови корички или с настъргана лимонова кора. Рецептата може да се изпълни и само с лимон или само с портокал.
Джелато – върхът на сладоледа
Много хора, и то не само в Италия, смятат джелато (gelato) за най-добрия сладолед в света. Той е толкова типичен за средиземноморската държава, колкото пицата, пастата и ризотото. Истинското джелато е ръчно приготвено, а посещението на джелатерия в Италия е незабравимо кулинарно преживяване.
В основата на оригиналния италиански сладолед са само мляко с 3,25% масленост и захар. В днешно време често се добавят яйца и сметана.
Джелато се отличава с по-ниско съдържание на мазнини в сравнение с други видове сладоледи. Леденото изделие от Ботуша съдържа 70% по-малко въздух и повече аромати в сравнение с други негови събратя.
Това му придава по-голяма плътност и богатство. Плътността му се дължи на различна технология – разбърква се с по-бавна скорост. Истинският италиански сладолед не съдържа консерванти. Джелато е по-кремообразен и с по-мека консистенция, защото се сервира с по-висока температура от другите сладоледи.
Видовете джелато са много и зависят от добавките. Традиционни разновидности са с аромат и вкус на шоколад, ванилия, лешник, шам-фъстък, бадем, кафе, сметана, стратичела. Плодовите сладоледи са с боровинки, малини, ягоди, лимони, банани, ананаси и др.
Като добавки се използват още йогурт, карамел, парченца брауни, кокос и популярният италиански ликьор Лимончело. Предлагат се сладоледи с вкус на уиски, ром или шампанско. Върховно удоволствие за сетивата е в горещ летен ден да си вземете джелато в прясно изпечена фунийка с топинг и поръска по избор.
Произвеждат се и различни видове джелато за хора със специални изисквания – джелато без захар за диабетици или джелато за вегани на основата на млека от лешник, кокос, шам-фъстък и др. За любителите на екстремни вкусове пък има джелато вкус на сирене Пармезан, на известния италиански колбас Мортадела и дори сладолед с японската люта подправка уасаби.
Италианска орехова торта
Италианците са майстори не само на лесните и бързи десерти като тирамису и панакота, а и на също толкова изкусителни торти. Приготвят се много видове и всеки регион има свои любими рецепти.
В Италия, както и в съседна Швейцария, са много популярни ореховите торти. Често приготвяна и много вкусна е италианската орехова торта без брашно. Всъщност, в рецептата има брашно, но то е само една лъжица и не прави сладкиша тестен. Другите съставки за блатовете са 4 белтъка, орехи (150 г) и също толкова захар. Добавят се още лимонена киселина и щипка сол.
Кремът се приготвя от черен шоколад, пудра захар и 300 мл сладкарска сметана. Пекат се 6 тънки блата, които се мажат с разтопен шоколад и сметана, а накрая цялата торта се намазва с разбитата сметана с пудра захар.
Поръсва се с настърган шоколад или се прави друга украса, според въображението на сладкаря. Резултатът е изключително вкусна торта, подходяща за всякакви случаи.
