Site icon Ресторант Фондю

Топ 5 швейцарски сладкиши, които трябва да опитате

Швейцарците обичат да си подслаждат живота не само с прочутия си шоколад, а и с много други кулинарни изкушения. Някои от тях са част от празничната традиция в алпийската държава, а други са чест гост на трапезата в ролята на вкусен десерт. 

В Топ 5 на швейцарските сладкиши, които трябва да опитате, почетни места заемат: 

Шоколадово фондю

Фондюто е най-емблематичното швейцарско ястие и няма как да не акцентираме върху него и при десертите. Само че сладкият вариант се прави не от сирене като класическия, а от шоколад. 

За приготвянето му също е необходим специален съд – какелон, в който шоколадът се стопява, като това обикновено се прави направо на масата. Консумира се с дълги вилици, с помощта на които в него се потапят парченца кекс или плодове. 

Шоколадовото фондю се приготвя в различни варианти. Например в швейцарския ресторант Фондю в Банско предлагат Фондю с черен шоколад, с бял шоколад, с млечен шоколад, а също и с бял шоколад, карамел и сос. 

Към него освен кекс се сервират ролца от палачинка и гофрета. Интересна добавка по избор може да бъде също маршмелоу, а от плодовете можете да изберета ягоди, банан или ананас.

Nusstorte

Nusstorte е традиционен швейцарски сладкиш с карамелизирани ядки, който произхожва от кантон Граубюнден. За тестото се използват брашно, захар, яйце и масло, а плънката се приготвя от карамелизирана захар, сметана, мляко и ядки, които най-често са орехи. Някои рецепти включват и малко мед.

Съвременният вариант на Nusstorte е широко разпространен от 60-те години на миналия век, но е изобретен по-рано. Въпреки че има рецепти за Nusstorte от 19-ти век, те се различават от сегашния им вид. Първоначалните сладкиши не са били пълнени, а ядките се смесвали с тестото. Модерната пълнена версия на Nusstorte е разработен за първи път от пекаря Фаусто Пулт през 1926 г. 

Bündner Nusstorte обикновено се прави от малки независими пекари, разпръснати из Граубюнден. Поради тази причина днес съществуват много рецепти, някои от които са строго пазени тайни. Nusstorte се нарязва на парчета, които се ядат за десерт заедно с кафе или чай. 

Сладкишът може да остане свеж в продължение на дълго време, което го прави подходящ за подаръци, които разнасят славата му по целия свят.

Швейцарски целувки

Swiss meringue са швейцарски целувки, приготвяни от белтъци и захар, които са много популярни в цялата конфедерация. Смята се, че меренге са създадени през 1720 г. от сладкаря от италиански произход Гаспарини в швейцарското село Meiringen в кантон Берн. Има и други легенди, а сред претендентите за принос към лакомството са и французите. 

Целувките са били любимо лакомство в двора на френските крале. Днешната си популярна форма meringue дължат на знаменития френски готвач Антоан Карем, а до началото на XIX век те просто се сипвали с лъжица преди печене. 

Меренге се приготвят от белтъци и фина кристална захар, които се разбиват, докато станат на твърд сняг. Пекат се на температура 60 градуса няколко часа, а може и цяла нощ. Сега има много видове от тези сладки изкушения, като сред тях са и шоколадовите целувки. Меренге често се използва и за шприцоване като украса върху различни сладкиши и торти.

Zuger Kirschtorte

Zuger Kirschtorte е един от най-известните швейцарски специалитети. От наименованието става ясно, че вкусната черешова торта произхожда от кантон Цуг.

Kirschtorte е измислена от сладкаря Хайнрих Хьон. Първата реклама за новия сладкиш се появява преди Коледа 1915 г. в „Zuger Zeitung“, поради което тази година се счита за официална за изобретението на тортата. Самият Хьон се вдъхновил за създаването на тортата от цъфналите черешови дървета в района на Цуг и от разнообразието от ароматни черешови ракии. 

Сред почитателите на фантастичната швейцарска черешова торта, която бързо набира популярност и зад граница, са били Уинстън Чърчил, Чарли Чаплин и Одри Хепбърн. През 2008 г. Zuger Kirschtorte беше официално добавена към списъка на швейцарското кулинарно наследство.

Оригиналната Zuger Kirschtorte се произвежда изцяло ръчно. Първо се приготвят два тънки целувчени блата, съдържащи белтъци, смлени бадеми и лешници, изпечени до светлокафяв цвят и един пандишпанов блат. За пълнеж се приготвя маслен крем, овкусен с черешов шнапс и понякога оцветен в розово с хранителни оцветители, като първоначално го правели със сок от цвекло. 

За да се изгради многослойната торта, масленият крем се разстила върху единия целувчен блат, който след това се покрива с пандишпанов блат. След това се сиропира със смес от захарен сироп и черешов ликьор. Следва още един слой маслен крем, покрит с другия целувчен слой, и накрая цялата торта се покрива с маслен крем, отгоре се поръсва леко с пудра захар. 

Ефектно е от горе да се гарнира със захаросани или мариновани сладки череши. Вкусът на Kirschtorte не може да се опише и затова е най-добре да опитате този швейцарски кулинарен шедьовър.

Zuger Kirschtorte се купува от туристите и като типичен „сувенир“ от Цуг или се изпраща като подарък в чужбина. В кантон Цуг всяка година се правят над 250 000 черешови торти. Към Zuger Kirschtorte има интерес през цялата година, но той достига своя връх през Коледния сезон.

Birnbrot 

Birnbrot, което буквално означава крушов хляб е традиционен сладкиш с произход от Швейцария. Той се приготвя с пълнеж от сушени круши е разпространен в цялата страна. Тестената обвивка е тънка, а плънката съдържа също стафиди, орехи и други сушени плодове като ябълки или смокини и захаросани плодове

За овкусяване се използват:

Подобни на крушовия хляб са Birnweggen, което буквално означава крушови кифлички. Разликата между Birnbrot и Birnweggen се крие в начина на приготвяне и географското разпространение.

Различните региони на Швейцария имат свои варианти на Бирнброт, като например Bündener Birnbrot в кантон Граубюнден. Характерно за него е, че крушите се слагат в крушова ракия. Други варианти са Glarner Birnbrot от кантон Glarus и Toggenburger Birnbrot от областта Тогенбург, при които крушите се варят, преди да ги смесят с останалите съставки. 

Първоначално крушовият хляб бил измислен от умните швейцарски селяни, за да смесят скъпата пшеница с по-евтините сушени плодове. В днешно време Birnbrot е популярен сладкиш около Коледа и Нова година. Въпреки това, той е достъпен през цялата година в немскоговорящата Швейцария и се яде с масло и прясно сирене с чай или се използва за храна за пикник за туристи или скиори.

Exit mobile version