Site icon Ресторант Фондю

Швейцарската кухня – какво не знаем за нея

Националната кухня на Швейцария е една от най-консервативните, местните жители почитат вековни традиции и много ястия се приготвят по стари рецепти, предавани от поколение на поколение. Кулинарната традиция в страната се е формирала под влияние на съседните страни – Италия, Германия, Франция.

Например италианските кантони, разположени в южната част на страната, умело готвят макаронени изделия и полента. Френската част е известна с великолепното си фондю и раклет. Немският народ е повлиял на швейцарската кухня за многото колбаси и известните рьощи.

В резултат на това, гастрономическите предпочитания на швейцарците са многостранни и разнообразни, както културата и традициите на страната. Ценителите на добрата храна по света вече познават добре емблематичните за алпийската страна фондю, раклет и рьощи. С основание обаче може да поставим въпроса за многообразието на швейцарската кухня и какво не знаем за нея.

 

Какво готвят в швейцарските региони?

 

Освен националната кухня, традиционна за цялата страна, Швейцария се отличава с голямо разнообразие от местни ястия, които съществуват в различните региони. Швейцарската кухня може смело да се нарече семпла, като по правило в нея се използват обикновени продукти. Основни съставки на швейцарските гозби са млечните продукти, месото и зеленчуците – картофи, зеле, спанак, моркови.

Използват се още бобови храни и ориз. В някои случаи се срещат доста оригинални и смели комбинации от съставки, а всеки регион в конфедерацията има уникални кулинарни предпочитания. Те зависят както от външните влияния, така и от климатичните условия и географските особености. Автентична швейцарска трапеза в днешно време можем да открием в планинските области и малките градчета. Тя включва основно ястия, приготвени от сирене, яйца, мляко, сметана, зеленчуци и плодове.

Месните гозби са засищащи и много вкусни, но по принцип месото не е задължително да присъства винаги на домашната трапеза. Силно развито е хлебопекарството и всеки регион има своите отличителни хлебни изделия, изпечени от висококачествени брашна, местно производство.

 

Ето и няколко местни кулинарни гордости от различни части на Швейцария:

 

В Люцерн може да опитате много популярното ястие Lozärner Chügelipastete. Освен вкусно, то е атрактивно на вид – формата му е полусфера от хрупаква коричка, а по нея има релефни украси. Специалитетът се приготвя от тесто с плънка, която включва месо, гъби, стафиди, подправки и др.

В Цюрих е популярно ястието Züri-Gschnätzlets. То представлява задушено телешко с лук в светъл винен сос със сметана, може да се добавят и гъби. Гозбата е била често срещана в Алпите още през 19 век.

Le Papet Vaudois е изключително вкусно съчетание на съвсем прости продукти. Ястието е типично за регион Во. Това е каша, приготвена от праз и картофи, които се задушават със сметана. Върху тази сравнително семпла основа в чинията се поставя главният акцент – свинска наденичка със зеле. Колбасът е толкова свързан с кантон Во, че върху всяко месно изделие се слага уникален номер и печат. В началото на всеки октомври в региона дори празнуват Ден на Le Papet Vaudois.

В най-големия швейцарски кантон Граубюнден посещението на ресторант изисква предварителна подготовка. Местните ястия имат толкова сложни имена, че без помощ за гостите е доста трудно да се разберат. Всички лакомства обаче са прости и вкусни. Уникалните особености на швейцарската кухня се проявяват изцяло именно в кухнята на Граубюнден.

В продължение на няколко века кантонът за зимния период е губел контакт с цивилизацията, така че местните жители са много вещи в съхраняването на храна, а всяка рецепта е истинско кулинарно произведение, което граничи с магията. Може би най-популярният специалитет в кантон Граубюнден е Bündnerfleisch, което казано по нашенски е някаква пастърма.

Суши се месо от различни животни, като традиционната рецепта е от говеждо, а по-скъпият вариант е от дивеч. Особено ценено е еленското. Швейцарската пастърма се натърква със сол и различни билки и се суши няколко месеца. Преди сервиране лакомството се нарязва на тънки филийки, които най-добре се комбинират с червено вино.

Традиционни за кантон Тичино в южната част на Швейцария пък са типични италиански ястия като ризото и супата минестроне. Под италианско влияние тук е много разпространена и полентата. Тази царевична каша, която в миналото се е консумирала само от бедните, може да се комбинира с месо, сирене или гъби, да се приготвя сладка, да се сервира като основно ястие или гарнитура.

Да не пропуснем да отбележим, че освен месо и сирена, в Швейцария се консумира и риба. Тя, естествено, е по-характерна за районите около езера – Женева, Цюрих, Бил (курортен град в Северозападна Швейцария на брега на Билското езеро). Швейцарците имат особена слабост към езерния костур и други сладководни риби.

А ето и един регионален представител на голямата палитра швейцарски сладки – Blauer Kuchen. Няма как да сбъркате този сладкиш, защото е син. Той е характерен за кантон Берн, но вече е завладяла и други райони на конфедерацията. В миналото тортата се е приготвяла основно през зимните месеци. Всъщност Blauer Kuchen не винаги е изцяло в син цвят, може да има само някакъв син акцент.

Рецепти от регионалните швейцарски кухни

 

Пиле с гъби по женевски

Продукти:

 

Приготвяне:

 

Телешки дроб по цюрихски

Продукти:

 

Приготвяне:

Езерен костур по швейцарски

Продукти:

 

Приготвяне:

Може да сервирате с картофи за гарнитура

Exit mobile version