Италианската кухня придобива световна популярност благодарение на прекрасните си разнообразни вкусове, но кои са най-важните ѝ характеристики?
Италианската кухня е една от най-старите в света, чиито рецепти се предават от поколение на поколение до наши дни и в които се отразяват различията между всеки един от нейните региони. Повечето от техните ястия спазват строго традиционни съставки, въпреки че някои от тях, като пица или тестени изделия например, са пресъздадени, за да се впишат по-успешно в нашата модерна индивидуалност.
Ако се замислим за италианска кухня, пицата и тестените изделия веднага ни идват на ум, но има и много повече ястия, като ризото, осбубуко, флорентинска пържола, и невероятните десерти, като тирамису, профитероли или пудинг, които допълват картината за превъзходната италианска кухня, която е включена в средиземноморската диета и е считана за една от най-здравословните в света. Между храните, които я съставят, са тези като зехтинът, пшениченото брашно и оризът.
Италианската кухня е синоним на свежест. От всички най-типични ястия в този кулинарен стил, които се приготвят, са винаги приятно свежите, демонстриращи своя изискан вкус при всяка една хапка ястия.
Италианската закуска е лека и обикновено се състои от чаша кафе (топло мляко за деца) и бишкоти (бисквитки), хляб или рулца. Кроасани с алкарза или друг вид пълнеж също са популярни.
Спагетите са основният продукт в италианската диета. Сервират се по много различни начини: от равиоли, които са малки квадратчета, пълнени с месо, сирене или зеленчуци, до феттучини, които представляват юфка на широки ленти. Всичко това е добре придружено с богат избор на сосове, един от тях е известният Болонезе – приготвен с домати, кайма, свинско, телешко или пилешки дробчета, а други видове са със сьомга или гъби.
Типичното италианско ядене се състои от три ястия, но когато харата имат гости или се хранят на ресторант, нормално е да се започне от предястие, последвано от ястие с тестени изделия, основно с месо или риба, както и десерт или някакво сирене. Салатата често се сервира след основното ястие. Италия е важен производител на вино. Това е напитка, която обикновено придружава салатата.
Обядът се яде между 11:30 и 14:00 часа; вечерята е в около 19:30 ч., но в Сицилия и други южни райони e доста обичайно да се вечеря и в 22:30 ч.
Повечето храни, които много от нас считат за италиански, като спагети и пица, идват от централна Италия. В северната част на Италия рибата, картофите, оризът, колбасите, свинското месо и различни видове сирена са най-често срещаните съставки.
Ястията със спагети и домати са популярни, както и много видове пълнени тестени изделия, като полента и ризото. На юг доматите доминират в ястията. Те се сервират пресни или варени в различни видове сосове. Южната кухня включва чушки, маслини, зехтин, чесън, артишок, патладжан и сирене рикота.
Регионалната италианска кухня се проявява с огромно разнообразие от изненадващо вкусни ястия, които рисуват една картина, в която можете да видите разнообразните аспектите на всеки регион. В необятността на гастрономическите ресурси можем да намерим следните произведения на кулинарното изкуство:
Aperitivo
След дълъг работен ден италианците обичат да се отбиват в местния бар за традиционното “аперитиво”, придружено с няколко леки ястия. Но не става дума за извинение да пият до забрава.
Аперитивното време, обикновено е между 19:00 и 21:00 часа и има три важни храносмилателни цели. Първата: да могат италианците да се отпуснат и да се срещнат с хора след работа. Втората, да започнат храносмилателния си метаболизъм с тръпчив, леко горчив тоник (а не с неприятно сладък коктейл), който да засили апетита им преди вечеря. И третата, за да отворят бавно стомаха си и да го приготвят за идващата типично италианска вечеря. Без аперитив за подготовка на храносмилателния процес италианците вярват, че рискуват да имат проблеми с храносмилането си. Така че не пропускайте да преживеете този чудесен италиански обичай.
Кафе
За пиещите кафе няма нищо по-хубаво от това, да се насладят на чаша кафе в Италия. Само не забравяйте, че италианското кафе не е същото като кафето в местните ни “Starbucks”. Въпреки че има десетки видове и имената им може да звучат еднакво с тези, които се свикнали, те рядко са това, за което си мислите – тези, които сте виждали по филмите, или което се сервира във вашата страна. Например, ако поръчате “лате” в Италия, те просто ще ви сервират чаша мляко.
Зеленчуци и плодове
Зеленчуците са важна част от италианската кухня, особено заради ароматите и вкусовете, които предават на ястията. Що се отнася до плодовете, тяхното използване варира от консумирането им във вид на желета, до използването им в десерти и тортени украшения.
Месо и риба
Италия предлага голямо разнообразие от месо и риба, необходими за различни ястия, сред които намираме най-вече яхнии или говеждо месо. В рамките на това са колбасите и прошуто, което не е нищо повече от шунка, мортадела или салам. Що се отнася до рибата, най-популярната зона за нея е Сицилия.
Вина
Италия е богат производител на вино, известно със своя аромат и качество. Няма да е трудно да се намери някои от тях във винените заведения. Сред тях има бели и червени вина, а обикновено имената им се определят от мястото на тяхното производство.
Пици и хлябове
Без съмнение, най-познатото ястие в италианската кухня е пицата, която с безбройните си видове и аромати остава едно от любимите и най-известните тестени изделия в света. Тя се състои от тестена основа, върху която се слагат доматен сос, сирене моцарела (и/или други видове), чушки, гъби, някакъв вид колбас и ароматни подправки.
Италия също така представя разнообразие от хлябове в различните райони на страната.
Историята на пицата
Пицата е измислена от работници в Неапол, в Южна Италия, когато провинцията – между 1700 и началото на 1800 г. – е замислена като център за търговия с изграждането на своите пристанища. Именно тези работници, в стремежа си да се хранят с нещо лесно, просто и евтино, измислят пицата – тънък хляб, като идеална основа, върху която да се слагат различни продукти, обикновено съставки, които иначе ще да бъдат изхвърлени. Скоро след това тази непретенциозна закуска започва да се продава неофициално по улиците на града.
Дълго време обаче никъде другаде в страната не харесват това ястие, затова пицата си остава творение само в рамките на Неапол. През1889 г. крал Умберто I и кралица Маргерита – първите крале на Италия, посещават града. Отегчени от ядене на френски ястия, те опитват пицата. На кралицата толкова много й харесала моцарелата, че в нейна чест производителите й я наричат пица “Маргерита”.
Margherita Maria Teresa Giovanna di Savoia
Едва през 1940 г., когато започва една от миграционните вълни към Съединените щати, пицата става известна в Ню Йорк и други гранични градове като Бостън и Чикаго. След Втората световна война пицата придобива слава сред американския народ не като чуждо ястие, а като храна на нацията, етикирайки я като “бърза храна”.
Любовта към пицата се разпространява бързо, прекрачва граници и морета и най-накрая пристигна отново в Италия, която, като вижда, че се е превърнала в популярно ястие по целия свят, решава да приеме това просто и същевременно вкусно творение на кулинарията като свое.
В момента 95 процента от световното население консумира пица, заради което пица индустрията се оценява на 35 милиарда долара. Това ястие е толкова силно застъпено в икономиката и масовата култура, че САЩ определя октомври за месец на пицата – това са 31 дни, посветени на това хрупкаво, ароматно и вкусно тестено изделие.