Аламинутите са бързо приготвящи се храни, които не изискват голям набор от продукти. Те могат да са от яйца, месо, зеленчуци, сирена или рибни продукти. Рецептите са много разнообразни и обикновено са съвсем лесни за приготвяне. Във всяка европейска страна има такива ястия и алпийската кухня не прави изключение – като се започне от френския омлет и се стигне до швейцарските и немските наденички.
В кухните на различните нации присъстват аламинути, които са характерни за вкусовете в съответната страна, но много от тях са прехвърлили границите на родината си.
Швейцарски аламинути
Ястията на швейцарците традиционно са стъпили на здрава основа – малко на брой продукти и лесни за изпълнение рецепти. Затова не е чудно, че в кухнята им има вкусни аламинути. Но в случая не говорим за забележителните фондю и раклет, които представляват разтопени сирена. В швейцарското меню присъстват различни видове наденички, шницел, варианти на яйчни или картофени блюда.
Един от най-бързите аламинути са наденичките. Те присъстват в повечето алпийски кухни, но са най-характерни за Швейцария, Германия и Австрия. Всеки кантон, а дори и голям град в Швейцария има свой любим колбас.
Например в кантон Санкт Гален се гордеят със своята бяла варена наденица St. Gallen Bratwurst. Много швейцарци смятат точно нея за национален колбас на конфедерацията. Наденицата се приготвя от свинско, телешко, мазнина, мляко и лед и се подправя с черен пипер, джинджифил, праз, целина, пащърнак. St. Gallen Bratwurst е много вкусен пържен или на скара.
В кантон Во пък приготвят пушена наденица Saucisse aux choux, която е със защитено наименование за произход. Характерно за нея е, че към смляното свинско месо се добавя бланширано зеле. Тя съдържа още черен дроб, език и части от главата прасето, а подчертаният й аромат се дължи на чесън, индийско орехче, кориандър, анасон и карамфил. Saucisse aux choux обикновено има форма на подкова. Попарва се в топла вода, а може да се използва и за приготвяне на яхния с праз и картофи.
Към бързите ястия може да причислим и традиционните картофени рьощи. Те са най-характерни за немската част на Швейцария, но отдавна са превзели и другите райони на алпийската страна. Приготвят се от настъргани сурови или варени картофи, но могат да им се добавят различни други продукти и подправки в зависимост от региона: зеленчуци, яйца, сирене, бекон и др. Настърганите картофи се пържат в тиган с разтопено масло, първо от едната страна, като формата им може да е на кюфте, шницел или палачинка. След това се слага капак, за да се допекат или се прехвърлят в съд за допичане във фурната.
Швейцарците, подобно на някои от съседите си, приготвят вкусни шницели, които не отстъпват по вкусови качества на австрийските и германските си конкуренти. Швейцарските обаче се правят от смляно свинско месо, яйца настърган картоф, лук, сух хляб и се подправят с черен и червен пипер. Оформят се големи овални шницели, които се намазват с горчица и се пекат на фурна, а след изваждането им се поръсват с настърган кашкавал и се допичат за кратко.
Немски аламинути
Ако искате да хапнете нещо бързо, можете да разчитате на немската кухня. В менюто на много народи има различни видове наденички, печени и пържени меса, но немците са направо шампиони. Във всеки град в Германия има огромен брой места, където апетитно цвърчат наденици. Те са достъпни като цена и са идеално мезе към бирата. Наденичките се сервират с картофена салата, със задушено зеле или под формата хот-дог в хлебче.
Самите германци твърдят, че техните национални колбаси са около 1500 и всеки регион се хвали със свои рецепти. Не е лесно да изберете вида наденица при съществуващото изобилие, а ето и някои от най-популярните предложения:
Братвурст – това е наденица от фино смляно свинско и говеждо месо. Тя най-често се предлага печена на скара и се сервира с немска горчица и хляб. Подходяща гарнитура е кисело зеле и картофи със сметана и хрян.
Боквурстът (bockwurst) е наричан още Frankfurter, защото е характерен основно за Франкфурт, но присъства и в останалата част на страната. Тази дебела наденица се приготвя от телешко с малко примес от свинско месо. Върви с горчица и много бира.
Блутвурстът (Blutwurst) пък е подобен на нашата кървавица и се консумира студен. Прави се от свинска или телешка кръв, месо, хляб или овесени ядки.
Традиционна баварска наденица, разпространена в цяла Германия, е Вайсвурст, а името й идва от белия й цвят. Всички наденици са подходящо мезе за бира, но тази е създадена специално с тази цел. Това е станало през 1857 година, когато производителят на бира Мозер Зеп, за първи път предложил тези наденички.
Вайсвурстът съдържа две трети телешко и една трета свинско. Каймата се подправя с лимонова кора, лук, черен пипер и магданоз. Сервира се с брецел, който представлява нещо като геврек с формата на възел, и разбира се с дежурната горчица.
Наденичките се предлагат не само печени, а и пържени, например сурова наденица, цвърната с лук на тиган с добавката на бира и горчица.
Любим специалитет за германците са също свинските ребърца на жар, а не е за подценяване и немският шницел. Докато по-популярния му събрат – оригиналния виенски шницел, се прави от телешко, German Schnitzel обикновено е от свинско месо. И двата вида се приготвят от цяло парче изтънено месо, а не от кайма и се панират с брашно, яйца и галета.
Френски аламинути
Французите не уважават особено американския fast food, но имат достатъчно свои бързи ястия, които се отличават с чудесен вкус.
Сред най-популярните е омлетът. Характерно за френския Omelette е, че се приготвя от разбъркани с вилица, а не от разбити яйца с мляко. Омлетът се запържва в масло от едната страна, докато почти се сгъсти, а преди сервиране се навива или се прегъва наполовина още докато е в тигана. Може да се сложи плънка от нарязана на кубчета шунка и настърган кашкавал, сирене със спанак, домати и лук, сотирани гъби и зелен лук и др.
А ето и една вкусна пилешка пържола А ла Рошел. За това ястие са необходими малко и съвсем обикновени продукти – пилешки гърди или пилешки пържоли от бутче, яйца, брашно, олио, кашкавал, гъби и лимон. Филетата се начукват леко и се запичат за кратко на тиган. След това се панират в смес от разбитите яйца, брашното, нарязаните на дребно гъби и настърган кашкавал. Пържолките се пържат в сгорещено олио, а при сервирането се декорират с резенчета лимон и домати. Към тях може да се поднесе и сос тартар.
Към категорията на бързите френски ястия спада и рецепти с кайма, какъвто е бифтекът от смляно месо. За него са необходими смляно телешко месо, пресни гъби, яйце и брашно за овалване. Каймата се омесва с нарязаните на ситно гъби, яйцето, черен пипер на вкус и други подправки по желание. Оформят шест продълговати бифтека, които се овалват в брашно и се пържат.
Италиански аламинути
Това, което за французите е Omelette, за италианците е тяхната frittata. Тя е подобна на омлета, но се обогатява с много различни добавки – месо, колбаси, тиквички, картофи, спанак, гъби, сирена и др. Сервира се като предястие или основно ястие и към нея може да се добави гарнитура. Ястието може да се поднесе горещо или студено, самостоятелно или с гарнитура от зеленчуци. Фритатата се приготвя често в Италия, защото е вкусна, бърза и евтина. Тя се запича в тиган или тавичка във фурната.
Жълтъците и белтъците се разбиват отделно, за да стане ястието ефирно и леко. За по-мек вкус може да се добави една лъжица сметана или мляко. В сместа за фритатата задължително се добавя и някакъв друг продукт освен яйцата, а не се прави отделна плънка. Тиганът се поставя на слаб огън и в него фритата се пържи първо от едната страна, а след това се обръща от другата страна или се слага да се допече отгоре във фурната.
Италианците имат и своя разновидност на кюфтетата, наречени Polpette. Правят се от кайма, която може да е свинска, телешка или смес. Добавят се яйца, лук и галета или накиснат в мляко сух хляб. За по-богат вкус може да се сложат пармезан, моцарела, сушени домати, маслини и др. Използваните подправки са разнообразни: черен пипер, риган, магданоз, индийско орехче, чесън, босилек, мащерка и др.
Снимки: Pixabay.com